Апикална остеотомия

Апикалната остеотомия е лека хирургична манипулация. Тя представлява отстраняване на кореновия връх на зъба и околните патологично изменени тъкани. Тя се налага най-често, когато пациентът има неповлияващ се се на консервативно лечение хроничен периодонтит, радикуларна киста или усложнено кореново лечение, свързано с фрактура на канален инструмент или перфорация на коренов канал.
Апикалната остеотомия се извършва най-често след поставяне на локална анестезия, но в някои случаи (като например при пациенти със страхова невроза) и след обща седация. След поставянето на упойката се прави разрез на прикрепената венечна лигавица, с цел откриване на алвеоларната кост. Определя се позицията на кореновият връх и с помощта на костна фреза или хирургичен скалер се отстранява костта над него. Веднъж открит, кореновият връх се прерязва и отстранява. Отстранявят се и околните патологично изменени тъкани. Следва промивка и инспекция на зоната на дефекта. Меките тъкани се адаптират и зашиват в началното си положение. За да не се компроментират костообразуващите процеси в зоната на образуваният костен дефект, зъбът се изважда от функция посредством изпиляване на дъвкаталната му повърхност. Около шест месеца след интервенцията се очаква зоната да бъде изпълнена със здрава кост, тогава могат да бъдат възстановени и дъвкателните функции на зъба, посредством композитно възстановяване или обличането му в корона.
След извършването на апикална остеотомия се назначава антибиотична терапия, с цел предпазване от развиването на инфекция. Конците от шева се свалят след седмия ден от манипуацията.
Апикална остеотомия не се прилага в случаите, когато трябва да бъде отстранена повече от 1/3 от дължината на зъбния корен, защото тогава може да бъде нарушена статиката на зъба, както и при много напреднали пародонтални заболявания, рецесии или луксирани зъби.