Стоматологичните клиники в България
Намери зъболекар в Dental.bg - дентален портал за зъболекарските клиники в България
Структура на емайла. Деминерализация и реминерализация. Влияние на флуорните продукти върху здравината на емайла.
Използването на флуориди датира още от 1874г, когато немският стоматолог Erharde предложил приемането на таблетки калиев флуорид от майки и деца с цел да се заздравят зъбите. Тази препоръка обаче, е била без никакви научни доказателства. Това, което сега е известно за флуорозата бе отдавна отбелязано от зъболекари, които са съобщили за т.нар. от тях "Колорадово петно" без да е установена етиологията на зъбните дефекти.
Начин на действие на флуора
Минералната съставка на зъбните тъкани се състои от калций, фосфор и хидроксилни йони под формата на хидроксиапатит `Ca10. (PО4) 6`(OH)2. Kарбонатите отслабват структурата на тъканите и ги правят податливи на атака. Хранителни остатъци и отпадъци се смесват със слюнката и се прикрепват към зъбните повърхности като тънък филм известен като зъбна плака. Оралните бактерии и най-вече определени видове кариесогенни бактерии(Streptococus Mutans и Lactobacillus), метаболизират зъбната плака и произвеждат киселина, която намалява рН-то в оралната среда. Когато рН-то е под критичното рН=5.5 за хидроксиапатита, настъпва деминерализация като се отлъчват калциеви и фосфорни йони от повърхността на емайла в плаката и слюнката. Когато рН=7.0 настъпва реминерализация като потокът на калциеви и фосфорни йони е от слюнката към емайловата повърхност. Ако по време на реминерализацията присъства флуор,той се включва под формата на флуорапатит `Ca10. (Po4) 6`F2, който е по-стабилен и устойчив на допълнителни киселинни атаки. Процесът на деминерализация и реминерализация е непрекъснато извършващ се процес. Смята се, че това е най-важното превантивно действие на флуора като постеруптивната доставка на йонни флуориди се смята за най-ефективна.
Предложени са няколко механизма, които обясняват действията на флуора. Първият е, че флуорът има ефект по време на формирането на зъбите, чрез заместване на хидроксилни йони за флуорни йони, като по този начин се намалява разтворимостта на зъбните тъкани. Вторият е, че флуорът може да инхибира плаковия бактериален растеж и гликолизата. При рН=7,0 флуорните йони не могат да навлязат в бактериите. Въпреки това при рН=5,0 флуорът съществува под формата на флуороводородна киселина, която преминава през бактериалната клетъчна мембрана и нарушава метаболизма на клетката като специфично инхибира ензима енолаза в гликолитичната верига. На трето място флуорът инхибира деминерализацията на зъбните тъкани, когато се намира като разтвор на повърхността на зъбите. Четвърто флуорът подпомага реминерализацията чрез комбинирането си с калций и фосфор до флуорапатит. Флуорът повишава кристалния растеж, стабилизира и прави тъканта резистентна на допълнителни киселинни атаки. Емайловият апатит деминерализира, когато рН падне до 5.5. Когато обаче флуорапатитът е формиран по време на реминерализацията той е още по-устойчив на деминерализация като критичното рН за флуорапатита е 3.5. Поради това е много важно да има интраорален източник на флуор по време на реминерализацията. Флуорът също така засяга морфологията на короната на зъба, правейки оклузалните фоси и фисури по-плитки.Такива плитки фоси и фисури е по-малко вероятно да съберат хранителни частици, които по-късно да се разложат. Най-важният извод от тези механизми е, че когато флуорът присъства в оралната среда по време на действието на киселините, той потиска деминерализацията и подпомага реминерализацията.
През 1890г. Милър объръща внимание на процеса на развитие на зъбния кариес и насочва усилията си към инхибиране на този процес. Клиничните открития за антикариесното действие на питейната вода с флуор накарват изследователите да потърсят причините за това. Констатацията, че емайлът третиран с флуор е с по-ниска разтворимост доведе до заключението, че това е в следствие на положителното им взаимодействие. Поради антикариесното действие на флуора и предпазното му действие спрямо емайла се направиха редица усилия за включване на колкото може повече количества флуор в повърхностния емайл. Първият актуален агент използван след водната флуоризация е 2% разтвор на натриев флуорид, при който се наблюдава значително поемане на флуор от емайла. Многобройни флуорни препарати с различна концентрация на флуор са използвани за локално приложение като антикариесни агенти. Беше отбелязано, че въпреки големите вариации в използваните концентрации на флуор в отделните агенти, намаляването на честотата на кариес не се повлиява значително. Освен това, разликата в нивата на флуор в повърхностния емайл на хората, които приемат допълнителен флуор и на тези които не приемат, е ограничена. Поради това е трудно да се обясни 50%-ното намаление на честотата на кариес , въз основа на флуорното ниво на повърхността на емайла. Освен това, не е имало проучване, чрез което да се покаже ясно обратната връзка между съдържанието на флуор в повърхностния емайл и честотата на възникване на кариес.
Всички налични доказателства показват, че зъбният кариес е резултат от наличието на ацидогенна плака върху твърдите зъбни структури. Разпространението на киселинни компоненти в зъбните тъкани е придружено от обратна дифузия на минералната структура. По време на кариозен процес има преференциална загуба на калций, придружена от разпадането на магнезий и карбонат. Първите клинични признаци на емайловия кариес е така наречената лезия "бяло петно”, при която здрава зъбна тъкан се намира върху област на декалцификация. Изложения на вредни въздействия емайл може да се възстанови при контакт със слюнката, а in vitro той се реминерализира при прием на разтвори съдържащи калциеви и фосфатни йони. Проучванията показват еднозначно, че е от изключителна важност наличието на флуор в устната кухина, и в частност присъствието му в течната фаза на плаковия интерфейс.
В миналото се считаше, че системното действие на флуора е важно за предотвратяването на кариеса. Тази позиция беше напълно променена и сега е известно, че от съществено значение за предотвратяването на кариеса е локалното му действие, а именно наличието му в течната фаза на плаковия интерфейс. Проучванията показват, че дори и ниски нива на флуор (0,10 PPM) са ефективни при предотвратяване разрушаването на емайла. Още повече от по-голяма важност е наличието на активен флуор в слюнката отколкото присъствието му в структурата на емайла. При интензивни изследвания на състава на слюнката беше установено, че кариес податливи индивиди имат средно ниво на флуор 0,02 PPM, докато кариес резистентните - 0,04 PPM.
Има огромен брой флуорни продукти, които са на разположение за системна и локална употреба. Те могат да бъдат прилагани професионално от денталния екип или от самите пациенти в домашни условия.
