Перикоронарит

14 февруари, 2015


Перикоронарит
Циркумцизия на зъб
Перикоронарит на зъб

Перикоронаритът е възпаление на венечната тъкан, която се намира около короната на зъба, възникнало вследствие на инфекция. Най-често перикоронаритът засяга долните трети молари (мъдреците), защото дъвкателната им повърхност е обградена от венечна тъкан.

Най-често перикоронарит възниква, когато мъдреците не израснат напълно. Тогава се образува венечен джоб, в който лесно се натрупва бактериална плака, която предизвика инфекция. В пространството между зъба и венеца често се събират остатъци от храна, които след време се превръщат в бактериална плака, възпалят венеца и следователно довеждат до перикоронарит. Ако перикоронаритът не се лекува и навлезе в по-тежка фаза, възпалителният процес продължава своето развитие и се простира към съседни области. Така подуването и инфекцията могат да достигнат дори до областта на бузите и шията. В тези случаи е възможно повлияването на общото състояние на пациента (цялостно неразположение и повишена телесна температура).

Това, което усещат пациентите при перикоронарит по начало е дискомфорт в областта, а след това болка, подуване на венеца (причинено от задържане на течности), лош вкус в устата (предизвикан от изтичане на гной) както и подуване на лимфните възли в областта на долната челюст и шията. Понякога може да се достигне до трудно преглъщане, отваряне на устата, болки в долната челюст и загуба на апетит.

Перикоронаритът се диагностицира лесно благодарение на описаната от пациента симптоматика и наблюденията на лекаря по дентална медицина. Понякога може да се наложи диагнозата да бъде потвърдена чрез направата на ортопантомография (рентгенова снимка), за да може лекуващият зъболекар по-лесно да прецени дали няма и други съпътстващи проблеми, които биха могли да предизвикват болка в същата област.

В зависимост от това в колко напреднало състояние е заболяването, то се лекува по различни начини. При случаи на ранно диагностициран перикоронарит, пародонталното почистване на засегнатия участък може да доведе до отшумяване на симптомите. Това, разбира се, се предприема единствено в случаи, в които перикоронаритът е локализиран само в областта на зъба и подуването и болката не са се разпространили. В тези случаи болката се потушава с помощта на аналгетици. Ако е на лице повишена телесна температура, е небходимо да се назначи антибиотично лечение.

Ако обграждащата венечна тъкан припокрива дъвкателната повърхност на зъба, може да се наложи извършването на лека хирургична интервенция. Премахва се онази венечна тъкан, която благоприятства задържането на плака и пречи за оптималното почистване на участъка. Процедурата се нарича зъбна циркумцизия. След като пречещата тъкан бъде премахната, отново се извършва почистване на засегнатата зона. Когато обаче мъдреците са неправилно разположени или ретенирани, много често се налага тяхната екстракция, за да бъде решен проблема.

Прогнозата при лечение на перикоронарит е много добра. С постоянни грижи и лечение, перикоронаритът може да бъде контролиран или елиминиран.

За да се предотврати появата на перикоронарит, или за да се облекчат симптомите, когато заболяването не е в напреднал стадии, зоната около мъдреците може да бъде третирана и в домашни условия. Обстойно, но нежно почистване в участъка с четка за зъби с малка глава, може да помогне за премахването на плаката и остатъците от храна от зъба. Водите за уста също могат да бъдат полезни в борбата със задържаната храна. Постоянната грижа за зъбите и венците е най-добрата превенция срещу перикоронарита, съчетана с редовни прегледи при стоматолог.

Коментари

Напишете първия коментар в тази статия

Моля, регистрирайте се, ако искате да коментирате
 

Партньори и спонсори

© 2018 Dental.bg Всички права запазени 

DentaGama.com